Японка легенда за пеперудите

Японка легенда за пеперудите


Зад гробището на храма Содзанджи, в покрайнините на столицата, дълго стояла самотна колиба, в която живеел старец на име Такахама. Съседите го обичали заради доброто му сърце, но почти всички го смятали за леко побъркан. Защото редно е всеки мъж, освен онзи, който е дал пост на Буда, да се ожени и да си създаде семейство. А Такахама не се бил посветил на вярата, но и не скланял да се ожени. Никой не знаел да е имал някога любовна връзка с жена. Тъй че повече от петдесет години той живял съвсем сам.
Едно лято Такахама се разболял и разбрал, че не му остава много да живее. Тогава той изпратил да извикат вдовицата на брат му и единствения й син - момче на около двадесет години, към което бил силно привързан. Те веднага дошли и направили всичко каквото могли, за да облекчат последните часове на стария човек.
Един мрачен следобед, докато вдовицата и синът й бдели край постелята му, Такахама заспал. Точно тогава в стаята влетяла голяма бяла пеперуда и кацнала на възглавницата на болния. Племенникът я отпъдил с ветрило, но тя веднага се върнала. После пак я отпъдили, за да кацне тя за трети път. Тогава момъкът я изгонил навън и я гонил, докато минала през градината, а после и през една отворена порта и влязла в гробището на близкия храм. Само че пеперудата продължила да пърха над главата му, сякаш не искала да си иде, и се държала тъй необикновено, че момъкът се зачудил дали това е наистина пеперуда или ма - зъл дух. Той пак я погнал и я последвал навътре в гробището, докато видял, че тя лети към един гроб - гроб на жена. Там пеперудата внезапно и неочаквано изчезнала и той напразно я търсил. Сетне разгледал надгробната плоча. На нея било издълбано името «Акико» и непозната фамилия, както и надпис, според които Акико починала на осемнадесет години. Очевидно надгробието било поставено преди около петдесет години, защото било почти изцяло обрасло с мъх. Но и друго било очевидно - че някой се грижел добре за гроба: на него имало свежи цветя, а водата във вазичката била наскоро сменена.
Още щом младежът се върнал в стаята на болния, майка му го посрещнала с печалната вест, че чичо му е издъхнал. Смъртта била настъпила безболезнено, докато спял, и лицето на покойника било усмихнато.
Младежът разказал на майка си какво е видял в гробището.
- Ах! - възкликнала вдовицата. - Та това трябва да е Акико!
Но коя е тази Акико?
Майката отвърнала:
- На младини добрият ти чичо бе сгоден за едно очарователно момиче на име Акико - дъщеря на негов съсед. Акико почина от туберкулоза малко преди сватбения ден и отреденият за нея съпруг страдаше безмерно. След погребението й той се закле никога да не се жени и си построи тази къщурка край гробището, за да е близо до гроба на своята любима... Това беше преди повече от петдесет години. И всеки божи ден през тези петдесет години, и зиме, и лете, чичо ти ходеше на гроба на Акико, молеше се, почистваше го и принасяше на него дарове. Но не обичаше да се споменава за това, а и самият не отваряше дума... Ала ето че най-сетне Акико дойде при него: бялата пеперуда е била душата й.

Коментари

translate

Популярни публикации от този блог

За Любовта... / есе /

Вазов го е казал - "Опълченците на Шипка" - 1877

Якудза - Японската мафия