За Зелазни науката е магия, а магията - наука ["Създания от светлина и мрак"]


 photo quotes_zpsmdkyosgk.png  Когато бях Владетелят и Царят на Живота и смъртта,
започва Принцът Който Беше Хиляди.,
в онези дни по просба на Човека поставих тези Средни светове в море от сила с приливи и отливи;
моделите на мирна смяна в хода
на раждане,
израстване
и смърт
заложих в тях:
в ръцете на служителите Ангели
от Станциите — граници на тези светове —
оставих силата и правото
да движат приливи и отливи.
____________ 

Това е първата ми среща с Роджър Зелазни след няколко книги от Хрониките на Амбър. Не съм прочела цялата поредица, но бях останала с много добро впечатление. 

После открих тази - "Създания от светлина и мрак" (ИК"Бард", 2015) - митология, наука, фентъзи и фантастика, нещо нечувано, нещо шокиращо, нещо ужасяващо...в едно. Тук, в тези двеста и няколко страници, които могат да побъркат някой нестабилен читателски ум. 

Зелазни пише странно, необяснимо, хаотично и объркващо, но и така пленително, така увързващо в сюжета и героите, в техните действия и в това, което им предстои, че докато четеш и се потапяш, ставаш един от онези сбъркани същества, с които авторът си борави. Превръщаш се в хаос сред реда, с една заблудена, лутаща душа, която не знае на къде да се обърне, коя сюжетна линия да проследи, в коя фуга да е пъхне, че да излезе на правилното място и в правилното време, така че да не пропусне някой важен факт от историята и събитията, които не спират да се въртят и въртят, да се оплитат едно в друго без излаз да се развържат и да се стигне до края на историята.

От първите страници се запознаваме с Анубис. Влизаме в неговия дом, срещаме слугите му и мъртъвците, над които той властва. Началото е сложено. Войната се задава, но нейните пълководци  и воини трябва да бъдат открити - едни да загинат, други да се възродят.
хората стават машини, а машините - отново хора. Но световете гаснат и просветват пак, докато Озирис и Анубис властват като последни, носещи титлите Ангели на Станции...

Зелазни ни запознава с египетските божества, с техния свят и родословно дърво, с техните сили, тайни и копнежи, но толкова...сбъркано, че в един момент се замислих - къде, по дяволите, се намирам? - и цялата вълна от магия, струяща от текста на книгата заля въображението ми, обърквайки ме, но и карайки ме да чета още и още с такъв интерес и любопитство, с такова нетърпение да разбера кой е Принца Който Беше Хиляди, да разкрия истинската самоличност на роба на Анубис, къде е Хор, къде е Сет, къде е Тот...?

Постепенно всичко си идва на местата, родословието на египетските богове се разяснява, пречупванията във времето отнасят със себе си цели светове, но на тяхно място се издигат нови, възраждат се, защото Принцът иска така, защото Сет е всемогъщ, а Озирис е уплашен...Анубис пък е подъл песоглавец, който крои планове как да повлече след себе си и другите безсмъртни, но се бои от един от другите свои роднини - от синът на Сет, който му е и брат, и баща, и внук...И призмата на времето и пространството пак се пречупва.

Технологията съществува редом с магията, религията и вярата във всичко и във всеки, всяко едно божествено тяло, всеки един безсмъртен. Оръжията са тояги и роботи, Обувките са свещени, бастунчета и жезли се разменят и енергиите им носят разруха, гибел, смърт и срам. 
Изида се крие. Любовта е машинария. Самоубийството е спектакъл, за който се плаща. Магьосник и свещеник са най-добри приятели. Сет и Изида - любовници. Хор търси отмъщение. Тот е склонен да обърне всеки един от семейството си, от египетските богове един срещу друг ако се наложи, но да царува отново.
Хаосът е пълен. Но всичко е в ред.

Роджър Зелазни е луд. Но някак много приятно луд. Много увлекателно и незабравимо. И ще допадне на всеки, който харесва по-различната научна фантастика с жилки фентъзи и митология.
Аз? До към стотна страница си мислех, че това е най-сбърканата книга, която някога съм хващала и съм чела. Е...не точно, защото до последна страница всичко ми се изясни, макар и още да не знаех кой е добрият и кой не е, но това не е от особено значение. По някое време успях да се замисля дали пък "Крал Гарван" не  е по-шокираща и объркваща...е, спорно е, но Зелазин държи върха.

Но!  Важно е енергията, която Зелазни е вкарал в книгата си, в историята си, как е превърнал мигологията в една реална хронология, как е раздробил едно божествено семейство на съставни части и е дал осезаема роля на всеки един от тях. Как магията става наука, а науката се трансформира в магически лъч, който дава на  механичния човек истинска плът.

Роджър Зелазни е притежател на едно ярко въображение, с цветущ език, пропит от ярко литературно словесие, той е безсрамен и дързък, и точно това ми харесва.

Пък и харесвам всичко, свързано с времето и пространството, и с египетската митология ;)
От горе на всичкото с този шеметен автор сме родени на една и съща дата! 

 photo quotes_zpsmdkyosgk.png  Те идват, крачейки в средата на нощта. Трима са и вървят заедно в места на вяра и неверие. Минават през местата за забавление на най-различни видове и най-сетне стигат до добре осветеното Авеню на гадателите; тръгват по него, като минават покрай астролози, нумеролози, гадатели на тарок и прорицатели на Ий Чинг.
В движението си напред те преминават от светли на по-тъмни места, от полумрак и тъмнина към здрач и нищета. Небето е провиснало чисто над тях и звездите блестят. Улиците се стесняват и сградите се навеждат към тях, канавките са пълни със смет; деца с дълбоко хлътнали очи ги гледат, почти безтегловни в обвилите ги майчини ръце.
Те стъпват върху боклука и тръгват през него. Никой не смее да заговори тримата. Силата около тях се чувства като миризма и волята им личи отчетливо.
Маниерите им са изящни, а те носят великолепни наметала. Минават през боричкащи се котки и натрошени шишета така, че все едно ги няма.

-  Добро утро, Зелазни...
 (казах една сутрин на книгата, изправяйки се върху леглото си, за да издърпам книгата от рафта на стената и останах будна цяла нощ)


________________________________________________________________________
 Книгата е преиздадена от ИК "Бард".

Други ревюта:
"Още един блог за книги" , ShadowDance , "Книгоядец" (първата част от ревюто) , "Приумици"

Коментари

translate