Защото тази книжарница е центъра на острова - "Книжарничката на острова" от Габриел Зевин

  Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят.

Отлагах известно време да напиша това ревю, но когато безсънието те сполети, заради книга, когато сюжетът не излиза от съзнанието ти и всеки път, щом изникнат мисли за главния герой и книжарничката му, не мога да отлагам повече...

Има книги, които до такава степен завладяват читателя си, които още от първата страница го въвеждат в градчето, в дома на героя, запознават го с него съвършено добре и го правят част от неговия живот, от работата му, семейството, приятелите...Има книги, които така те пленяват, че дълго след тях не можеш да хванеш друга книга, защото от време на време мисълта за последните страници ти идват на ум и ти е непосилно да ги премахнеш. "Книжарничката на острова" от Габриел Зелвин ("Кръгозор",2014) притежава тази сила, това проклятие, своята магия.

Това е една книга, която разкрива пред читателите си страната на книгите в книжарницата, вкарва ни в живота на Ей Джей, онзи особняк, книжар, който реално погледнато не е особено добър търговец, но е зарязал докторантурата си за да отвори книжарница със съпругата си. Само че сега е сам, незаинтересован, освен към книгите, любител на късите разкази и много опърничав мъж, малко пристрастен към пиенето. Животът му е като ад, но той не се интересува от заобикалящата го среда, важни са само книгите в книжарницата, взискателността му към други жанрове, освен неговите любими е болезнена за всеки представител на издателство...Затова и грубостта му наранява Амелия още от първата им среща, когато тя му показва каталога с книгите и му предлага една конкретна (за която на него сигурно му се иска да захвърли далеч от рафта си). Нещата, обаче, коренно се променят, когато сред книгите си той открива своето съкровище. Той открива дете и от там в живота му на мъгла и сенки от книги се появява лъч светлина, правейки цвета на страниците по-ярък, а буквите по-отчетливи.

Мая е спасението за Ей Джей и от нейната поява всичко се променя. Та е умно момиченце, още от двегодишна, влюбва се в книгите, сред които живее и се превръща в център на внимание за всички посетители и редовни клиенти на книжарницата. Тя е светлината, която изпълва Ей Джей и го превръща в съвършено нов човек, в героя, който ти става така любим и с който съпреживяваш всичко...И заради Мая, заради това, което тя е променила у него, след като той я осиновява, книжарят поглежда и по друг начин на някои книги, поглежда и по друг начин на Амелия.

Но сюжетът в никакъв случай не се върти около тези тримата, не, той обхваща много хора, приятели на Ей Джей, почитатели на книгите, на книжарницата му, на самата Мая. Проследява историята на полицая, на неговия литературен клуб, на няколко писатели, клиетните също се открояват и заемат важна оля в израстването на момиченцето и в промяната на книжаря...

С някои от книжарите беше нужно само да повтори текста на последната корица с бомбастичните описания и възхвали за книгата. Ей Джей не беше от тях. На втората им среща той бе нарекъл текстовете на задната корица “кървавите диаманти на издателския бизнес”.

Още се чудя дали намирам подходящите думи. Книгата е изпълнена с цитати и ми се иска да споделя повече от тях. Всеки един е прекрасен, всяка дума или действие на Ей Джей го прави не просто герой от едно четиво, а приятел на читателя, Мая израства пред очите ни, макар и книгата да не е толкова голяма, за да обхване абсолютно всеки един миг от израстването на момиченцето, все пак го прави. А всяка нова глава от книгата носи заглавие на разказ и започва с нещо като писмо, послание от бащата към дъщерята...и това ще бъдат неговите последни думи.

Езикът и стилът на писане на Габриел Зевин е красив, лек и плавен, звучи приятно, но там, където се среща напрежение, то просто се чувства през думите, през описателността в текста, израза по лицата на героите. Можем да разпознаем репликите им и без да четем нататък кой точно е казал това, защото за двестате страници вече познаваме всеки един като наш приятел, като част от нашия живот и сме склонни да се смеем и да страдаме с тях.

 

   - Не знам, Изи. Казвам ти. Книжарниците привличат правилния тип хора. Добри хора като Ей Джей и Амелия. Обичам да говоря за книги с хора, които обичат да говорят за книги. Обичам хартията. Харесва ми да я усещам между пръстите си, харесвам и чувството да имам книга в задния си джоб. Харесва ми миризмата на нова книга.

Има велики книги...

Книги, които всеки трябва да прочете поне веднъж, за да почувства любовта на автора към книгите, на героите към книгите, да осъзнае и своята любов към книгите. 

Книги, които са магия и приказка без да имат нищо фантастично в себе си.

И книги, които те карат да плачеш, когато един приятел от страниците си отива...

"Не вярвам в Бог. Не съм религиозна. Но за мен това място е най-близкото до храм. То е свещено" - Амелия Ломан (Фикри)

 

______________________________________________________________

Прочетете още за книгата в "Книголандия",  "Аз чета",  "Лира" ;