За живота след една случайна среща "На светофара" от Доротея Петрова

Трябва да призная, че до сега не съм чела такъв тип литература, не, всъщност романтична чужда съм чела, но не и български чиклит, което е един много особен жанр. Но вече мога да кажа, че и това съм чела и се гордея. Само че сега, по това време на денонощието (бърз поглед към часовника - почти три сутринта е) ще кажа колко ми хареса тази книга на Доротея Петрова

"На светофара" е една мъничка книжка, която обаче по много задълбочен и едновременно с това лековит начин описва живота на двама души, тяхната среща на светофара, запознанството им, което започва просто с един комплимент за прическата и по-конкретно за косата. Героите са българка и грък, които, обаче са далеч от родините си, от семействата си, от всичко, което им е най-близко, а живеят и работят, борят се всеки ден на английска земя. Но все пак се запознават съвсем случайно, заговарят се, разменят си телефоните също така случайно и уж нещата тръгват малко като на шега...Героите, Зоя и Тони не са принцеса и принц от някоя западняшка история, въпреки че част от книгата се развива на западняшка земя, те са нормални хора, съвсем битови, с нищо не се отличават от своите приятели, които често заемат основни позиции в целия развой на романчето, редом със семействата на двамата. И точно в това видях чара на книжката, защото чужденците пишат за прелестните си герои, а Доротея Петрова е създала своите наравно с читателите си, точно в това е красивото и интересното, а още по-интересното е стилът, в който писателката е изградила книгата си...Ще посмея да копирам една част от книгата, така че да представя авторката най-подобаващо:

 photo quotes_zpsmdkyosgk.png
Доротея Петрова  е една от най- известните български чиклит автор и на пазара  в момента  (в мечтите си). Книгите ѝ са достигнали до милиони хора, а  феновете ѝ са разпръснати по цял свят (да бе, да!). Преди да се отдаде на бляскавата с и  кариера на писател, тя посещава и завършва няколко различни университета като с ред  дипломите и сертификатите ѝ в момента  са  специалностите  по:  журналистика и социология;  туризъм;  книгоиздаване и креативно писа не  (чак пък кариера ... че и  бляскав а  на всичкото отгоре ! ). Идеята за дебютната  ѝ книга я спохожда с повея на вятъра  в един пролетен следобед, докато се излежава под дебелата сянка на смокинови дървета . Започва да пише  на следващия ден и без никакво усилие  успява да я  завърши за две седмици( къде го дават това?)  Въобще, всичко в живота ѝ се получава отръки и тече „по мед и масло“ . Винаги знае какво иска, как  да го постигне и още от млада предусеща  по кой път в живота иска да върви (защо  тогава се лута  в толкова много различни посоки и се чуди  на кое професионално поприще да се изявява  по-напред ? хммм?).  

Всъщност, горепосочената винаги е вярвала, че за да напишеш  книга, трябва да си много умен, преживял и  препатил. Неотдавна обаче разбира, че е достатъчно да разполагаш с три неща като за начало: желание, време и търпение. Към кариера на писател не се стреми, защото има други цели в момента, както и планове да изучава нова и съвсем различна специалност от гореспоменатите.  Идеята за настоящата книга се ражда една вечер в банята докато Доротея се приготвя за среща, а написване то и оформянето  ѝ отнемат  около две  години. Писането в крайна сметка не се оказва толкова лека задача, колкото първоначално си мисли, затова докато прави опити изучава и  креативно писане . През целия си съзнателен живот мачтае  да знае какво иска да прави като „порасне “ и се възхищава  на хората, които с а наясно със себе си  и следват „предначертан“ житейски път. Към момента вече е приела съдбата си на вечно  търсеща и любопитна  житейска изследователка .

Доротея Петрова
Доротея Петрова (взета от Goodreads)
И въпреки всичко това, Доротея Петрова вкарва в книгата си заряд на една двойка, която преминава през нелеките премеждия от опознаването си, до запознаствата с общите си приятели, неприятели, сблъсъка с реалността, засягаща работата им и...семействата им. Проблемът на това, че Зоя е българка или по-точно, че не е гъркиня...дори и елементарните спорове за самостоятелност и...хайде, да го кажа с лек хумор - за една шопска салата. Точно това е битовото, това е реалното, това е истината...И естествено - ретроспекцията, - тази така интригуваща игра с времето, като настояще и минало, които започват от два различни момента и свършват в повратната точка, в момента, в който Тони предлага на  Зоя, а това, че те ще се венчаят е ясно още от самото начало, само че въпросът е да се стигне до този момент, да се премине през всичките препятствия и знаци, някои от които се опитват да ги скарат, да ги разделят, но въпреки всичко те са заедно...

Настоящето и миналото или настоящето и бъдещето, не знам, но Доротея е написала една много приятна и лека за четене книжка, която се поглъща на един дъх.

 photo quotes_zpsmdkyosgk.png
Светът на Зоя Димитрова и Тони Кириаку, който ще откриете чрез тази майсторски разказана история ще ви очарова, разсмее, замисли и разтовари от ежедневните тревоги. Да четете тази увлекателна книга е като да се отправите на пътешествие с приятели. Заедно ще посетите красиви плажове, ще опитате вкусна храна и ще се запознаете с много интересни хора. Топлите и темпераментни герои ще докоснат душата ви и ще се свържат с емоциите ви по истински и чист начин. Няма да усетите кога сте я прочели, а след като я затворите за последен път ще ви се прииска да звъннете на Зоя и Тони и да ги питате как вървят нещата и какво им се случва напоследък. 

Още за книгата в Goodreads - "На светофара"

Коментари

  1. Благодарности за хубавите думи, Екатерина!
    Книгата можете да намерите в онлайн книжарницата на Хеликон тук:
    https://www.helikon.bg/ebooks/618/-%D0%9D%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%B0_10000002763983.html?#comment-66467

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

translate