Книгата, пазеща тайните за един цирк, за гадатели, проклятия и...русалки

Когато книгата попадна в ръцете ми се развълнувах, корицата е прекрасна с релефния си текст. Дори създаде впечатление у брат ми, когато той  я видя за първи път, че е наистина много стара книга, която определено таи тайни. И именно този й вид допринася още повече към съдържанието.

Завидно е умението на Ерика Суайлър да комбинира живата реалност с нещо мистично и за мнозина нелепо в "Книга на тайните" (Софтпрес, 2015), а също така и да описва толкова реалистично чувства и отношения, сякаш героите й са истински хора, които стоят пред читателя си, спорят или се усмихват един на друг като влюбени хлапета.
А книгата е написана в първо лице, така сякаш самият герой разказва в настоящия момент за своето преследване на тайни и мистерии около своя род и още три, с чиято съдба са обвързани в миналото.


 photo quotes_zpsmdkyosgk.png"Ако веднъж си държал книга и си се влюбил в нея, завинаги помниш какво е усещането да я докосваш, колко тежи и как ляга в дланите ти. Палецът ми познава грапавините на кожената подвързия и ситния прах от червено гниене, обхванало гръбчето. Докосвал съм с пръсти всяка крехка страница, стаила мъничка тайна или украсена със завъртулките на Пийбоди. В библиотекарското сърце се запечатва специфичната миризма на лепило и прахоляк, а ако е имал късмет, както аз имах, човек може да вдъхне и да се наслади на аромата на пергамент, наситен с нежна острота, по-мек от памук или дървесна маса. Ние, библиотекарите, бихме се заровили в книгите, докато плътта ни се слее с тях, а кръв и мастило потекат ведно."

На преден план излиза една почти срутена къща на ръба на морето, един библиотекар, който се грижи шамандурите да бъдат разположени на местата си, но скоро губи работата си в библиотеката...Почти веднага, щом една тайнствена, много стара книга не попада в ръцете му.
Изпратената на Саймън книга е от възрастен антиквар, който споделя в съобщението си, а и във всичките си необичайни разговори по телефона, че просто е почувствал книгата различно и че тя трябва да отиде при собственика си.
Въпросът е кой наистина е законният собственик на книгата, толкова стара и толкова повредена от времето, че някои неща дори не могат да се разчетат, но са достатъчни, за да възпалят любопитство и тревоги?

Героят е вманиачен в съдържанието й, в рисунките на карти таро по страниците й, в скиците на фургоните на пътуващ цирк и любопитството му го обладава до степен, която го кара да се върне векове назад в историята на семейството си и да проучи всеки един смъртен случай, подобен на този на майка му. Всяка една жена от рода му в продължение на поколения наред се е давела на една и съща дата, а при положение, че всяка една жена от семейството му е била способна да задържа дъха си десетина минути и повече, това вече е необичайно.
Саймън е погълнат от проучването на родословието си, когато пристига  и сестра му - гадателка на таро от пътуващ цирк. За него това е най-големият проблем, защото до съдбовната дата, на която са се удавили всички онези негови предшественички остават, едва ли не, броени дни.

Много приятно усещане в книгата остава намесата на един славянски род в лицето на Рижкова и нейните потомци, а постепенно се оказва, че не само родът на русалките е продължил да съществува, но дори и кръвната линия на рускинята, както и тази на директорът на пътуващия цирк, в който за първи път русалки и гадатели се сблъскват.

Три кръвни линии, три родословни дървета вървят по петите си във времето, в някои моменти са близки, в други знаят кои са и какви са и се противопоставят едни на други. И всичко това се подразбира само ако се чете много съсредоточено и цялата хронология се подрежда много внимателно. Защото тайните не са една или две, а всеки един от героите пази по една своя тайна, която в последствие се разкрива пред всички. Идва гневът, разочарованието, но и истините, които не могат да бъдат пренебрегнати, защото след себе си носят смърт. Или вече са я донесли.

И като споменах хронология, докато четях "Книга на тайните" си водех една своя хронология, обичам да го правя и с други книги, в които се редят едно след друго минали събития, но не последователни, а пръснати като пъзелчета. Така и родословието на някогашният гадател-дивак Еймъс и на първата русалка - Еванджелин ми беше много по-лесно и приятно за проследяване, вманиачаващо, точно както е и за Саймън - главният герой. 
През цялото време се появяват нови и нови имена от миналото, нови събития, нови дати и постепенно тайните сами изплуват, а с това и причината за удавянията...

Втората сюжетна линия е именно онази, от която започва всичко, онази история, от където книгата с тайните си започва да съществува.  Един пътуващ цирк със своите необикновени артисти, техният живот като семейство, едно диваче - нямо дете, което циркът открива и отглежда, докато дивачето се превръща в гадател...докато една русалка, непознаваща себе си не става част от цирка, защото дивачето се влюбва в нея.
Романтичната история между тях е нежна и лека, но както всичко останало около момичето, което може да задържа дъха си под вода невъобразимо дълго време и момчето, отраснало сред дивата гора, тази тяхна романтична история е следвана от прокоба и гибел. 
Дори тяхната собствена.

 photo quotes_zpsmdkyosgk.png"Май наистина стискам кориците твърде силно. Вероятно никога няма да имам втори шанс да се докосна до толкова стара книга или такава, която съдържа частица от самия мен."

Е, няма да пускам повече спойлери, защото мисля, че споделих доста от сюжета, макар да не исках да стане така. Само едно допълнение - преди години имах курс по митология и език, в който доцентът ни обясни, че всяка дума, изречена на подходящо място и в подходящ момент, се превръща в магия, в проклятие, в клетва или в искрено пожелание, в зависимост от силата, която изричащият е вложил в думите и мислите си.

Нечии думи бяха достатъчно силни и изречени точно, когато трябва, за да носят след себе си вековно проклятие.

Книгата е една тайна, едно увлекателно творение, което се чете лесно и бързо, и ако имах повече свободно време, нямаше да чета нощем, малко по малко, и щях още преди седмица да съм написала ревюто. 

А и илюстрациите по страниците са като истински частици от дневника на цирка.

Може би единственият недостатък на сюжета е постоянната депресираща натрапчивост от страна на героите, драмата в живота на Саймън и сестра му, тъгата им и инатът им да пазят тайните си един от друг. Енола, сестрата на Саймън, е една дразнеща малка сестра, но и тя, както всяка друга жена в рода им има своя чар и обаяние, на което мъжете, с които е близка, не могат да устоят. 
И въпреки, че краят беше малко предвидим от към средата нататък, все пак сюжетът си е напълно интригуващ и вълнението си остава до последната буква.  И толкова приятно ми напомня за Сафон, който обожавам също. ^_^

А къщата, която държи затворени сенки и духове, вече не може да задържи Саймън и сестра му, нито онези, които те обичат. Пътуването им в откриване на свобода и може би малко повече радост след онзи ден, когато майка им се е удавила, а баща им е забравил за съществуването им, предстои. Все пак пътуването е по-добро от застоя на едно място и самосъжалението, а те са деца на номади, на артисти, които не могат да останат дълго време без движение...


~ ~ ~
П.П. Благодаря на "Софтпрес" и на Милена Ташева за тази книга.
След няколко седмици ще спретна един малък каталог с мои препоръки за предстоящия Коледен панаир на книгата в НДК и тази "Книга на тайните" ще бъде включена.

____________________________
Още за книгата в КниголандияАз чета;  Жената днес;


 




Коментари

translate

Популярни публикации от този блог

За Любовта... / есе /

Вазов го е казал - "Опълченците на Шипка" - 1877

Якудза - Японската мафия