"Сега всички хипотези и аксиоми се разпадат..." в "Град на стълби" от

Боговете се раждат от вярата на хората, те съществуват и увеличават силата си чрез своите последователи, чрез вярващите. И са безсмъртни.

Не, всъщност не са.

Много отдавна един мъж е открил оръжие, с което се е изправил пред величието на Боговете и техните богоподобни помощници...И ги е избил. 

В настоящето Баликов е град, изграден върху основите от разрушената вяра в Боговете, град, чиито улици започват и завършват със стълби в безкрая. Жив град на живи...и на мъртви легенди. Една сянка на някогашното величие от злато и разкош.

Да се намеква за Боговете е забранено, да се изричат имената им е подсъдимо, да се ползват техните символи или подобни на тях може да доведе и до смъртна присъда, а онези, които все още вярват, се гледат с лошо и биват отбягвани...и заличавани.

Баликов е привидно спокоен град, но заради тежкият ред и правосъдие, които царят в него, заради грубото управление, той се е превърнал в една подтисната колония на стария Континет, която крие в себе си повече тайни, от колкото учените на Сейпур - новата политическа и военна сила могат да предполагат.

В "Град на стълби" Робърт Джаксън Бенет (БАРД, 2015) представя един град, леко наподобяващ руско величие, една безмилостна и конспиративна политика, която се държи хладнокръвно, за да могат сейпурците да управляват света, спечелен им от техния древен герой - каджа. Още от първите страници книгата започва с правосъдие, дело за нарушение на законите, наложени от Сейпур върху континенталните жители, само че делото не стига до края, защото в града се е случило нещо много по-важно. Убит е учен, който прави проучвания на легендите за боговете и за техните магически предмети.

Заради тази внезапна  шокираща смърт в Баликов е изпратена възможно най-неподходящата личност, който би могла да се заеме с тази работа, но тя сама се назначава в тази роля - разследването на смъртта на професора. Шара Тивани (Комейд) е интелигентна и находчива, агент на разузнаването и възможно най-добрият шпионин. И не, че няма работа в Баликов, но с пристигането си бива въвлечена в цялата спирала от политически интриги и отговорности, които с всеки изминал миг, в който тя си напомня коя всъщност е, стават все по-тежки върху нея. И разкриването на тайни, които никога не  е трябвало да достигат до нея я превръщат в мишена.

Една дребна жена, съвсем обикновена на пръв поглед, трябва да се изправи срещу омразата на цял град и подозренията на собствения си народ, срещу манипулациите на леля си и срещу собствения си произход, за да открие убиеца на професора и да запази неговите проучвания за съществуването на Боговете. 

Всяка глава от книгата започва с архаичен текст, част от легенда или част от древни записки, които постепенно разкриват на читателя миналото на Баликов, на Континента и това, което всъщност са представлявали Боговете, тяхната сила, магията им, разцветът на света...И това е едно от най-интересните парченца пъзел в сюжета на книгата.

Но да смесиш Боговете с механиката, да смесиш магията и мистиката с влакове, коли, пушки - това си е една истинска каша, която, струва ми се само Джаксън Беден може да сътвори по такъв начин и с такъв литературен език, все едно е нещо съвсем естествено, все едно Боговете конструират локомотивите. 

Героите на Робърт Джаксън Бенет са много особени, всеки един от тях, започвайки с Шара и нейните тайни цели и стремежи, а също и с най-впечатляващия в цялата книга - Зигруд, който също има свой особен произход и почти фантастични бойни умения, силен и свиреп е, но и хитростта му го поставя наравно с политиците, които управляват Баликов.  В цялата компилация от нестандартни герои е и богатият интелектуалец, единствен, който може да изкара извън нерви Шара - Воханес Вотров, с чието държание спрямо нея лично аз много се забавлявах. 

За героите светът се гради върху забрани и ограничения, но някъде там, сред стълбите има нещо, което набира сили. Първата пролука се появява от един склад, който Шара смята да унищожи...и го прави, само че това е една от най-големите й грешки. И от тук нататък мъртвите Богове не се оказват кой знае колко мъртви.

Няма да издавам нищо повече, книгата си заслужава, а подочух, че има и втора - "Град на остриета", която се надявам да е също толкова интересна и да е в същия стил като тази. "Град на стълби" е една компилация от древно и съвременно, от стари вярвания и суеверия, от отричане и възприемане, и след възприемането идва отхвърлянето. Боговете умират и се възраждат, техните последователи са част от сенките, те се изказват по стълбите и изчезват в края на лабиринта от стъпала.

Признавам си, че трудно пиша за книгата, защото ме остави озадачена - не знаех от къде да започна и как да изкажа всичко, което мисля. Но ми хареса, дори ме подразни, че свърши и не продължи, че срещата между Шара и Божеството в онзи "свят" не разкри повече неща, или поне да продължи по-дълго, но и това, което богинята представи на наследницата на Комейд беше достатъчно. Една божествена частица продължава да съществува и да се пренася сред хората, дори и сред онези, които не са били благословени от Боговете в древността. Шара имаше тайни, но всичко, върху което беше градила живота си се разпадна, всичко се оказа лъжа, хипотезите и аксиомите се разпаднаха, щом Боговете се оказаха по-истински от когато и да било...и дребната сейпурка насочи вниманието на целия свят върху себе си.

 ----------------------------------------------------------------------------

Още ревюта за книгата има в "Книголандия", "ShadowDance", "True Story", "ЛаИвзСтайл", "Florian Pekazh", "Brenna Reads";