Всички детективи ли са такива? Не! Само той. - Първа книга: "Скълдъгъри Плезънт" от Дерек Ланди

Всеки би трябвало да очаква, че детективите (частните) са странни, някак особени, крият повече тайни от всеки друг и разследват престъпления, с които полицията няма как да се заеме. 
Но в този случай детективът е много повече от странен и крие много повече тайни, от който и да е друг в жанра...то изобщо в неговия жанр има ли друг?

"Скълдъгъри Плезънт" (Студио Арт Лайн, 2010) е първата книга на Дерек Ланди и първото мое потапяне в света на великият детектив-магьосник и едновременно с това...скелет.

Няма нищо битово, нищо спокойно и флегматично, което да въведе читателя в историята и да го запознае с героите, всичко става в следствие, по време на сюжета и до самия край някои герои се показват в нова и нова светлина.

Още от първата страница идва трагедията, от която започва всичко. Гордън, любимият на главната героиня чичо умира, съвсем случайно, непредвидимо и с него умира едно писателско въображение, с което книгите му винаги са се превръщали в бестселъри. Но той не си отива просто така, а оставя след себе си огромно наследство.

Е, разбира се, наследството му е разпределено между роднините, някои от които не получават нищо особено, но Стефани, племеницата, която го е обожавала получава не само имението му, но и всичко, което е правело Гордън богат. Само че с това наследство Стефани получава и още нещо - сблъсъкът с детектив, който разследва смъртта на Гордън и този детектив се оказва нещо, излязло сякаш от собствените книги на писателя, от въборажението му, на което Стефани винаги е имала интерес.

Скълдъгъри Плезънт е скелет-магьосник. 
За това всъщност подсказва и корицата, която въпреки зловещия си арт е изключително красива, плюс червеният контур на страниците, така че книжката си е абсолютно бижу (направо й се възхищавам дори само да я гледам от страни).

 photo quotes_zpsmdkyosgk.pngСкълдъгъри остави пистолета си и излезе във фоайето. Взря се в нощта. Когато се увери, че никъде наблизо не се спотайват човешки факли, той се върна и вдигна вратата от земята, пъшкайки от усилие. Постави я обратно на място и я опря на рамката. Вдигна рамене и се върна в дневната, където Стефани още стоеше изправена със зяпнала уста.
— Съжалявам за вратата.
Стефани продължи да зяпа.
— Ще платя да я поправят.
Стефани още зяпаше.
— Добра врата си е още. Здрава.
Когато усети, че Стефани не е в състояние да прави каквото и да било, освен да стои така, той отново вдигна рамене и свали палтото си, сгъна го прилежно и го остави да виси на облегалката на един стол. Отиде до счупения прозорец и започна да събира парчетата счупено стъкло.
Сега, когато го видя без палто, Стефани можеше напълно да оцени колко е слаб всъщност. Костюмът му, ако и добре скроен, висеше по него и имаше вид на безформена торба плат. Докато събираше стъклата, костта на предмишницата му се бялна между ръкава и ръкавицата. Той се изправи и отвърна на погледа й.
— Къде да оставя стъклата?
— Не зная — пророни Стефани. — Ти си скелет.
— Такъв съм наистина. Гордън имаше кофа за смет на колела до задния вход. Там ли да ги оставя?
Стефани кимна.
— Да, о кей.


Скълдъгъри е името, което магьосникът сам си е избрал, за да се представя пред света и да се защитава.  Само че не може да се опази от дванайстегодишната Стефани, която, както той сам казва "постоянно вика Каин" (стар библейски израз за хора, които постоянно си навличат неприятности). И след като спасява живота й два пъти за една нощ, Скълдъгъри е принуден да я вземе със себе си в разследването и да се опитва да оправи своите каши, докато Стефани му навлича допълнителни.

Момичето постепенно попада в свят на магия и мистерия, на конспирации и войни между различните магьосници и магьоснически групировки, не знае кой е наистина приятел и кой е враг, след като бива предадена, когато вековният враг на Скълдъгъри го отвлича, за да го изтезава...отново. 

Предателството на би могло да струи почти от всякъде и Стефани, която от един момент на татък се превръща във Валкирия Каин и се впуска в магическия свят с главата надолу, е готова на абсолютно всичко, за да измъкне своя приятел и партньор в разследването - Скълдъгъри.

Двамата са доста интересна комбина всъщност, Скълдъгъри е някак спокоен на моменти, безгрижен, дори равнодушен и добросърдечен, поне до колкото един скелет може да има душа (за сърце пък да не говорим) :D
И е в почти постоянно пререкание със Стефани, тоест Валкирия. Е, освен в моментите, в които трябва да бягат или да се сражават с враговете си.

А самата Стефани е едно устато и, както си го казваме по нашенски - чепато момиченце, същински трън в петата, толкова упорито, инатливо и настойчиво, че детективът, който е на повече от четиристотин години просто вдига ръце и се примирява, пък дори да знае, че след това ще си има проблеми.

 photo quotes_zpsmdkyosgk.png— Ти го застреля.
— Точно така.
— И го замери с огън.
— Така направих.
Краката на Стефани не я държаха, а главата й се маеше.
— Господин Плезънт, вие сте скелет.
— А, да, обратно на въпроса. Да, аз съм, както казваш, скелет. От доста години при това.
— Полудявам ли?
— Не, надявам се.
— Значи си истински? Съществуваш наистина?
— Май да.
— Искаш да кажеш, че не си сигурен дали съществуваш, или не?
— Относително сигурен съм. Така де, може и да греша. Може да съм някаква ужасяваща халюцинация, измишльотина на въображението си.
— Може ли да си измишльотина на собственото си въображение?
— И по-странни неща са се случвали. И продължават, с обезпокояваща редовност.
— Това е твърде шашаво.
Скълдъгъри пъхна ръце в джобовете си и наклони глава настрани. Нямаше очи и не беше ясно дали гледа към нея.


Въпреки всичко той се привързва към нея и я превръща в свой партньор.

Възхитена съм от лекотата в езика на Дерек Ланди, на оформлението на героите и характерите ми, те просто блестят още с появата си, а ситуациите, в които авторът ги вкарва са комбинация от драма, екшън и комедия, напрежението е постоянно, но репликите, които на моменти си разменят героите - хапливи или саркастични придава на книгата и сюжета като цяло един собствен несравним чар и същинско удоволствие от четенето.

Обещала съм си, че тази година ще изчета всичките книги от поредицата, така че всеки месец ще взимам по една книжка.

Идният месец - "Да играеш с огъня"


Още за книгата:
Скълдъгъри Плезънт България
Книголандия





Коментари

  1. Най-любимата ми поредица! Тази зима се разорих, но ги купих всичките книги и ги прочетох за месец и половина, а когато затворих и последната страница ми беше някак тъжно. Много ми хареса стила на писане, героите, света на Дерек Ланди като цяло :)

    ОтговорИзтриване
  2. Много хубаво започва още от тази първа книга и почти нямам търпение за следващите, но и ме е някак страх като знам, че поредицата е приключила (спойлери!) Все пак с голямо удоволствие ще си ги изчета всичките книги. :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

translate