Пред погледа ще се разкрият хоризонти на лудост и истерия... - "Хоризонтите на лудостта" от Донко Найденов

Запознах се с разказите на Донко Найденов чрез сборниците "Мечове в града" и "Мечове в морето". Знаех колко силно пише, но не до такава степен.

"Хоризонтите на лудостта" (Gaiana books&art studio, 2015) е сборник №9 от Колекция Дракус и ако някой очаква няколко хорър разказа, всъщност сборникът е като комплект от различни новели. 

Донко Найденов пише като със замах, думите му просто се леят и всичко звучи така непринудено, докато тягостното напрежение в сърцевината на разказа (така да бъде) не се затегне, подобно на възел, който обсебва читателя си, така както са обсебени и героите от развръзката на проблема около тях и в края всичко сякаш експлодира...
...образно казано, та направо реално.

Книгата е разделена на две части - "Раздел Мистерия" и "Раздел Ужаси".

В първия раздел са два разказа, които сякаш само подготвят четящия за това, което тепърва го очаква.

"Константата на времето" е от онзи тип разкази, за които направо си умирам. Само ще отбележа на първо време, че всички събития се случват в България, героите са българи и затова и се забелязват характерните за нас изрази, дори и диалекти или жаргони и това, колкото и да ми беше странно от началото, се оказа доста приятно. Градовете и селата, и изобщо всичко си е типично по български. 
Един автобус се опитва да избегне задръстване, докато пътува към Исперих и попада там, в града, само че не във времето, в което трябва.
Героите обсъждат различни варианти, за да се спасят, за да оправят нещата, а Донко Найденов предоставя на читателите си разнообразни теории за черните дупки и квантовата материя...и за това, което може да се случи, ако някой загине не когато трябва.

"Методите на Гауро" по мое мнение си е абсолютен психо-трилър с ярък хорър елемент. Самата описателност, която Донко вкарва наистина може да накара човек да си представи онази отвратителна психиатрична клиника от разказа и ужасите, които са се случвали в нея, преди всичко да изчезне и сградата да започне да се руши.

Вторият раздел си е ужаси от началото до края, и то такива, които могат да те "сварят" в доста неочаквани ситуации.

"Вампирът" по съвсем обясними мои причини ми стана любимият разказ, пък и естествено - почитател на литературните вампири съм (ама баш тези вампири). Млада двойка в София става свидетел на странен ритуал от страна на съседа си - странен и мълчалив човек, който със самото си излъчване отблъсква останалите. В един момент те самите се оказват част от един от тези странни ритуали...А вампирите не са просто литературни измислици, те са навсякъде.
След този разказ затворих сборника и реших да го продължа след няколко часа, когато навън стане светло...и се оказа добро решение.

"Руините на антрацитната мина" - Какво чета? Ето това се питах през цялото време, от момента, в който героя попадна в старата мина, в която неколцина миньори са били затрупани. Какво чета? Продължавах да се питам и докато героят се бореше за живота си с...нещото или нещата там.

"Спектакълът на грешниците" - един от по-дългите разкази в сборника. Толкова много описание, но поднесено с лекота за четене. Пределно ясно става мнението на героя тук относно реалното и нереалното, но той усеща енергията от къщата, знае че нещо се е случило там, макар и в нея да живеят хора. И спокойствието, за което си е мечтал, когато се е пенсионирал като педиатър се разрушава, в момента, в който влиянието на енергията, неговото любопитство и разклатено съмнение се сблъскват с желанието му да помогне...Заради разкази като този, човек може да си загуби съня.

"Посещението" ми се струва най-силният разказ, но не мога да класифицирам никой като наистина по-добър от останалите - всички са на много високо ниво за жанра, в който Донко Найденов се вихри и то подобаващо. Но точно този разказ, както и предходния, проследяват една продължителна жизнена линия - не за час-два, а в продължение на дни, в които сюжетът се разгръща като сюжет на роман. Една блуждаеща душа се нуждае от помощ,
от разкритие на убийството си, на убиеца си и...от отмъщение. 

Донко Найденов наистина разкрива хоризонти на ужас и лудост, на истерия, достигаща до прага на действителността и преминаваща от другата страна на разума...

Още за "Хоризонтите...":

Други от Колекция Дракус:




 

Коментари

translate