Едно палто на цената на един меч - Легендата за Илай Монпрес продължава с "Бунтът на духовете" (Рейчъл Арън)
Втората книга за най-известният крадец започва от там, до където беше свършила предишната. Илай води двамата си придружители по далечни и непознати пътища, общавайки, че онзи, когото ще срещнат, ще се погрижи за проблема им. А този проблем е сериозен, особено след като Нико загуби палтото си и сега всички духове усещат какво е тя. Уплашена и подтисната се опитва да се държи настрана, за да не плаши магическия свят около тях, а Илай започва да я обвинява, че духовете не желаят да разговарят с него заради нея. Джоузеф пък постоянно роптае по крадеца и негодува, заради решенията му.
И тук отново си задавам въпроса защо Джоузеф и Нико наистина вървят с Илай, след като тримата са коренно различни един от друг?
Много хитро и интригуващо вмъкване от Рейчъл Арън в началото на "Бунтът на духовете" (MBG Books, 2013) е онзи момент от миналото за едно момче, което бяга в гората и бива открито от Бялата дама.
Самият образ на тази въпросна Бяла дама, Пастирката, се развива повече в тази част от историята, света, който тя обитава и истинските й намерения са все още тайнствени, но все пак става ясно, че тя иска нещо от Илай...нещо, което той няма да й даде. Колко ще издържи да се инати обаче?
След всичките проблеми, които създаде в Мелинор, в първата книга, сега Илай е готов да продължава да се вихри, да дразни Духовния съд, Съвета, че дори и онези специалисти, които тръгват по следите на Нико, за да унищожат демонският кълн в нея.
Но Илай няма да остави момичето, нито пък Джоузеф и именно заради това тримата сключват сделка с един магьосник с мечешка глава, живеещ в къща, която сама се движи и върви на пилешки крака (малко като вещерските истории) за едно палто, което струва не парите, откраднати от последния обир, ами един меч. Много специален меч. И единственото място, от което могат да го вземат е обявено като най-непробиваемата и защитена крепост, охранявана и недосегаема буквално за нищо и никого.
На крадец като Илай това му и трябва, за да демонстрира себе си и да повдигне репутацията си - обявлението, че никой не може да влезе в тази крепост. Е, Илай може, и то не като крадец. Само че се оказва изпреварен - някой друг е обрал съкровищницата малко преди него.
В "Крадецът на духове" Рейчъл Арън запознава читателите със света на магията и какво представляват самите духове, обяснява се и какво е поробването, дори съвсем ясно се демонстрира (главният враг е именно поробител на духове). В херцогство Гаол, от където Илай трябва да открадне меча, за да плати на магьосникът с меча глава Слорн, се случва нещо, което крадецът не може да проумее. Духовете не желаят да разговарят с него, но не защото са поробени, волята им е подтисната от страх.
Разгръщат се няколко сюжетни линии, освен планувания обир на Илай, в центъра е поставена и Миранда, вече носеща цяло древно море в себе си, но тя е обявена за съучастник на Монпрес и името й е опетнено, и за да го изчисти тя трябва да залови крадеца. Отново. И отново й се налага да прекрачи границите на моралните си разбирания, с които е обучавана и отраснала като спиритуалист в името на своите духове и на тези от Гаол.
В тази книга Миранда заема доста централна роля, заедно със своето велико море - духът Мелинор.
Хуморът тук е малко по-малко, от колкото в първата част на поредицата, за сметка на това драматичните ситуации, битките и трагичните моменти стават повече и вкарват допълнителна динамика в книгата и изобщо в цялата история. Идеалните планове на крадеца Илай започват да се пропукват малко по малко, и дори неговото преимущество над други магьосници с уменията си относно духовете започва да отслабва, намират се хора от йерархията, които са толкова вманиачени в делата на Монпрес, че всяка негова стъпка в един момент се оказва предвидима.
Но Илай Монпрес не е показал всичко, което крие в ръкава си. Харизмата му отново го измъква, пък дори и от тъмницата, точно когато нещата изглеждат безнадеждни...
Двама крадци, двама Монпрес, които впечатляващо успяват да изиграят картите си така, че дори без необходимост от разгръщане на духа и магия, а просто с думи духовете успешно биват убедени, че те не са роби, не са ничии слуги и страхът им може да бъде победен...
И духовете се вдигат на бунт...заради себе си и заради Монпрес.
Коментари
Публикуване на коментар