~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2016-04-16

Какво е един ангел без криле, какво е един свят без бъдеще? - "Ангелско нашествие" от Сюзън Ий

"...трябва да се преструваме, че има надежда, защото може би ни е останала само тя..."

В библейските притчи и легенди ангелите са били винаги вестители на нещо хубаво, винаги са представяни или поне разбирани като добри. Но може би човечеството най-сетне е разбрало истината, осъзнало е реалността.

Ангелите са тирани.

 photo quotes_zpsmdkyosgk.png"...пукотът на смартфони под краката ми наистина ме убеждава, че апокалипсисът е настъпил. Единствено краят на света е в състояние да накара екологично загрижените технолози да захвърлят най-новите си играчки по улицата."

Пенрин е името на главната героиня в "Ангелско нашествие" от Сюзън Ий (Емас, 2016), първата книга от поредицата "Пенрин и Краят на дните" - седемнайсетгодишно момиче, което всъщност дава повод романът да бъде категоризиран (по мое мнение - много грешно) в йънг адълт литературата. 
Въпреки възрастта си, на Пенрин й се е наложило да се изгради като характер твърде млада, да бъде отговорна не само за себе си, но и за малката си сестра в инвалидна количка и психично болната си майка. Тя е основата на семейството, тя е подпорите, тя е закрилата за сестра си и майка си, тя е всичко за тях и те са всичко за нея. И именно тяхната загуба превръща Пенрин не само в човек, който се бори за оцеляването на себе си и омаломощеното си семейство, но и в човек, способен да убие дори, но за да си ги върне.

Тя проявява своите признаци на ответен удар срещу ангелите, унищожили човешкия свят още в момента, в който неколцина ангели нападат и отрязват крилете на един от своите, но опитите им да го убият са развенчани след намесата на Пенрин, която връща отнетия в схватката меч на осакатения ангел.

Въпреки че са прогонени и някои от тях ранени, ангелите не остават длъжници и отвличат сестричката на Пенрин - Пейдж. И точно това подтиква Пенрин да се погрижи за осакатения ангел, да го скрие и да го държи като свой затворник, докато не разбере къде ангелите са отвели сестра й. През това време майка й получава един от своите психически моменти и изчезва някъде сред руините на Силиноковата долина.

Пенрин е склонна да завърже ангела, дори да го удари и измъчва, за да изтръгне информация от него. Заплашва го дори с осакатяване на вече отрязаните му криле, след като разбира, че те все още са важни за него.
Може би могат да му ги възстановят? Но трябва да стигнат Гнездото, Убежището на ангелите, предизвикали този апокалипсис. Тя не се бие, защото иска, а защото трябва, защото само така може да оцелее и да спаси близките си...че дори и да е от помощ на ангела, който от време на време може да й бъде дори приятел, не само спътник, с който взаимно се възползват.
Тя е много борбена и много отличтелна героиня на фона на всички останали...

Рафи се оказва груб, саркастичен и, както Пенрин очаква, естествено, егоистичен. Въпреки че е ранен, той се държи високомерно и застрашително спрямо нея, но и двамата нямат друг избор, ако искат да постигнат целите си - трябва да се съюзят. 

Пътешествието им към Гнездото на ангелите е осеяно с препядствия, Рафи се опитва да преодолее дългото вървене пеша, новите си рани и възстановяващите се стари, докато с Пенрин постоянно си разменят остри подхвърляния и очевидно се дразнят един друг.

Литературният език на Сюзан Ий е нов и различен, много отличителен и оригинален на фона на всичко, което съм чела и изучавала изобщо. Времевият подход също придава една искрица на очакване и напрежение, правейки сюжета допълнително по-лесен за възприемане и изчитане. (Не е честно да мога да прочета книгата за по-малко от 12 часа, просто не  честно!)

 
Гротесните картини на хората, пострадали от опита на ангелите да заличат човечеството, разрушените градове, изоставените коли по улиците или дори онези канибализми в гората...всичко това определено дръпва романа много настрани от т.нар. "тийн-литература". Зловещите сцени придават един лек...хм, хорър привкус. Описанието на обезобразените, на онези дребни демони, които нападат Пенрин и Съпротивата в гората и срещу които Рафи се изправя сам...

Самото внедряване в гнездото на ангелите предизвика постоянно напрежение, едно изтръпване у читателя, което едновременно плаши, но и приковава още повече вниманието. А книгата е написана от името на героинята - Пенрин и с това първо лице тя много добре пресъздава образа на Рафи през своите очи. Да, той остава мистерия, абсолютна енигма почти до самия край, но нейните чувства са много разнообразни, разбира се, защото тя е достатъчно силна и смела дори и сама да се изправи срещу ангелите заради сестра си, но явно в безкрилият ангел тя вижда нещо повече от един от онези крилати библейски убийци.

Това не е типичната романтична история, пък дори романтиката е в доста оскъдно съдържание, това е история за битка и смърт, за кръв и обезобразявания (в това число и допълнително обезобразяване на Рафи) и почти убитата Пенрин.

 photo quotes_zpsmdkyosgk.png-  Защо не избяга, както ти казах? - прошепна в ухото ми. - От самото начало си знаех, че предаността ще те убие. Просто никога не съм очаквала тази преданост да се насочи към мен.

И точно тогава, когато Пенрин е убита или поне ангелите мислят така, едно създание разперва демоничните си криле и освирепява срещу всичко, което някога е било негово близко, родно, братско дори...Разперва криле и излита, за да съпровожда от въздуха колите на Съпротивата, вдигнали се на война срещу ангелското войнство и спасяващи хората, които ангелите ползват за роби. 
Пенрин е там, съживяваща се от отровата и взираща се в черните криле на някогашния архангел...

Натърпението ми към продължението е почти непоносимо. Изключително съм впечатлена от тази първа книга на Сюзън Ий, като се има предвид, че тя е бивш адвокат, въображението й е на изключително високо ниво и разгръща сюжета интересно и завладяващо.

       Благодарности на Издателство "Емас". Страхотна си, Йоана! ^_^
                                     И обожавам корицата!




2 коментара:

Ioana Vancheva каза...

<3 Втората книга в момента се превежда, и то от Елена Павлова, така че се надявам скоро да успокоим нетърпението!

Екатерина Емилова Стоянова каза...

Това е страхотно! Наистина няма търпение, книгата се очерта като изключително интересна и вълнуваща. :3

Публикуване на коментар

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *