Йоана Вълчева за писането, издаването и "Съвест"



Йоана Вълчева е съвременна българска писателка, автор на романа "Съвест", издаден в най-голямата българска платформа за електронни книги Bibio.bg.

Тя е и първата българска авторка на романтични трилъри.

Йоана е родена на 24.08.1992г. в София, България.
През 2015г. завършва висше образование в Университета за национално и световно стопанство, специалност „Бизнес икономика“.
Твърди, че знанията й в бизнес сферата са помогнали изключително много по пътя към издаването на роман, защото в крайна сметка писането също е вид бизнес.

Йоана Вълчева започва да пише дебютния си роман през 2011г. "Съвест", както го нарича бива издаден през 2015г. В него се разказва за жена, превърнала се в наемен убиец, за да спаси живота на майка си. След години на угризения, решава да промени живота си и да плати цената на направените избори. Така се въвлича в едно безумно бягство и една неочаквана любов.

За дебюта си в литературата Йоана казва, че има още много какво да учи, но е щастлива, че може да издаде първата си книга толкова млада, благодарение на това, че живее в 21 век - векът на технологиите.
Има амбициите да се развива, да достига нови върхове, опитвайки се да забавлява читателя. Защото според нея литературата не трябва да носи само послание, а и радост от четенето.


Официалното представяне на романа "Съвест" ще се състои на 8 юли в Бургас и въпреки, че няма да мога да присъствам лично, "My_Life: Книжен блог" е един от официалните партньори на събитието.
По този повод е и това интервю от авторката - Йоана Вълчева, в което тя говори за писането, за издаването и за своя първи роман, и дава стимул за младите писатели в България.
 

Какво Ви провокира да започнете да пишете?
Не бих могла да кажа, че желанието ми да пиша е провокирано от нещо конкретно. От малка се увличам по това, да изразявам мислите си на хартия. Често, когато се чувствах тъжна или пред някаква дилема, сядах с лист и химикал и излизвах онова, което ми е на сърцето. По-късно като тийнейджър започнах да пиша разкази, дори имах един неуспешен опит за роман, но през цялото време го приемах като хоби. Един ден обаче се появи идеята за " Съвест". Просто се оформи в съзнанието ми и започнах, без да съзнавам, че всъщност тази идея ще доведе до написването на цяла книга.

А какво Ви кара да продължавате да пишете?
Въображението. Писателите сме хора, които имаме да разкажем нещо - това е нашият начин да се докоснем до света и да го направим по-добър. Обикновено ние сме разказвачи на измислици и фантазиите са нашата движеща сила. Не мога да спра да пиша, защото за мен писането е игра, в която аз, от една страна, творя паралелни светове, а от друга - играя с читателите. Не е важно само да създадеш история, важното е и как ще поведеш читателя си през нея, как ще му я разкриеш. Това е предизвикателството, което не спира да ме провокира да продължавам и да се усъвършенствам.

Какво според Вас е нужно, за да издадеш роман, особено, когато си млад и никому известен автор?
Това, което ме доведе до тук, беше, че не се отказах, въпреки трудностите, които срещнах по пътя. Упорита съм, но само в нещата, които ми носят удоволствие, в които виждам смисъл. Към всичко останало изпитвам апатия, защото за мен тягостното, вменено ни задължение е крадец на време. А времето на всички ни е изключително ценно – твърде малко ни е дадено, а имаме толкова много неща да извършим, толкова много да дадем на света. Така че бих казала - нужно е упоритост, постоянство и фокусиране върху приоритетите.

През последните години в книгоиздателската индустрия се появи нова тенденция - тази на "сериозната", както я наричат, литература. Къде е Вашето място в тази картина?
Не бих казала, че съм част от тази тенденция. Жанрът, в който творя, няма съвременен представител в българската литература. Ще се осмеля дори да кажа, че романтичният трилър не е излизал под перото на нито един български автор и така погледнато излиза, че съм новатор. Бих обобщила моето място в съвременната българска литература така - аз давам аналог на "сериозната" литература - развлекателната.

Значи ли това, че отговаряте на по-комерсиалния вкус?
Всъщност всеки писател, който иска да създаде бестселър, се опитва да направи точно това - една творба става комерсиална, когато се харесва от голяма част от хората, което пък означава продажби. Определено бих искала четенето като цяло да се превърне в по-комерсиално занимание. Затова и се стремя творчеството ми да достигне и да докосне повече хора. Разбира се, това не означава, че в него не се поставят важни въпроси като изборите, които правим, например, и цената, която плащаме за тях. В романите си търся и намирам отговорите, но без този процес да е в противоречие с развлекателността на сюжета. Важното е читателят не само да научи нещо, но и да се забавлява.

Какво бихте посъветвали други начинаещи автори?
На първо място - никога да не се отказват от мечтата си, независимо от обстоятелствата около тях. След това - да не забравят, че всеки велик човек, ходил по тази земя, някога е бил аматьор, но за да станеш велик, трябва първо да започнеш. И не на последно място - да имат желязна дисциплина - романът няма да се напише сам.
 

 

Коментари

translate

Популярни публикации от този блог

За Любовта... / есе /

Вазов го е казал - "Опълченците на Шипка" - 1877

Якудза - Японската мафия