Ако, ако...какво ли би било? - "Ами ако? България на три морета" от Христо Раянов

Нарочно запазих ревюто на тази книга за седмица след прочитането й, макар да е нещо, което се поглъща като шотче в петък вечер. А тя направо си е едно такова шотче, точно за петък вечер със смях, ирония и хумор, леко пиперлив сарказъм и много варианти за въображението, които авторът представя и подстрекава читателите за евентуалното бъдеще, което би сполетяло държавичката ни, но...само ако?

"Ами ако? България на три морета" (Софтпрес, 2016) от Христо Раянов е една от придобивките ми от пролетния панаир тази година, едно заглавие, което веднага ми хвана вниманието с забавната си илюстрация на корицата и така интригуващото заглавие. 
За момент заподозрях нещо сходно с "Ако бях морски капитан" на Михаил Вешим, но се оказа коренно различна книга, оставяща обаче сходно чувство и ухилено изражение на лицето.

Христо Раянов представя свои възгледи за това, което можеше да се случи, ако Аспарух се беше заселил малко по на север, ако нямаше комунизъм, ако България на три морета се беше запазила, ако имаше социални мрежи още от основаването на държавата ни, ако бяхме Католическа България и така нататък и така нататък, та до безкрай възможности, предоставени от автор, който пък няма никакви задръжки да си каже всичко искрено и по хумористичен начин, така че хем да накара четящия да се позамисли, хем да се посмее от сърце с перспективите.

Ами ако България на три морета се беше запазила без съмнение щяхме да имаме сериозен туристически проблем...със застрояването по плажовете, с избирането на...кхъм, 600, не 240, а цели 600! От онези, там, всеизвестните... ;)


Ами ако социалните мрежи съществуваха от 680 година? Това всъщност е любимата ми част от книгата, която препрочитах няколко пъти и с всеки следващ ми беше все по-забавно. Но е напълно непроумяващо - замислих се и се отказах, единствено представените като чатове примери ми бяха достатъчни, за да се насади това в собственото ми въображение и...леле, леле.

По подобен начин, всъщност, само че като заглавия на вестници и статии Раянов представя и възможността за съществуването на жълтата преса от преди сто години и там нещата не стоят никак цветущо.

Изключително забавна и вдъхновяваща е и главата от книгата с възможността Хари Потър да е български литературен герой, а възможностите за евентуални заглавия на книгите от поредицата са нещо, което ще се помни.

 photo quotes_zpsmdkyosgk.pngПо страниците на седемте книги Христофор Петрович:
Ще потърси Омагьосаното камъче и ще го опази от княз
Владимир. (Книга 1)
Ще се изправи срещу Змей Горянин. (Книга 2)
Ще разбере, че кръстник му Серафим Черния не е человек лош и хаирсъзин, а от ангел по-добър. (Книга 3)
Ще участва в Големото състезание на вещерите и ще се бори с ученици от Гръчко и Влашко. И ще победи! (Книга 4)
Ще организира таен револуционен комитет, та да си върне обратно баш даскала Албен Димитров. И (хабер за покваряване на историята) Серафим ще умре! (Книга 5)
Ще намери нишан как да победи най-накрая княз Владимир. (Книга 6)
Ще води голяма война, много хайдути ще паднат жертви, обаче няма да се прекърши духът! Христофор ще надвие най-накрая княз Владимир и навред народът ще се радва. А Христофор ще вземе за булка сестрата на побратима си Роман – Гина! И три деца ще имат, и спокойно ще живеят! (Книга 7)


Или пък ако Паулу Коелю беше написал "Дядо вади ряпа"? Интерпретацията на приказката в тази част от книгата на Раянов категорично може да затвърди нещо, което започваше да се забелязва постепенно - че си имам работа с автор, който не просто интерпретира, но и е способен да преизгражда сюжетни линии от името на други автори, да пресъздава светове, дали случайно или нарочно, да префасонира герои - исторически, реално съществуващи личности, литературни и всевъзможни по един такъв особен начин, че да разбие представите на съвремието за настоящето изобщо.

Христо Раянов много подробно разобличава всяка една възможност с положителните й и съответно с отрицателните й страни и аха, в един момент се досещаш, че такива или поне подобни неща си си мислел и ти някога.

Литературният език, с който си борави е лежерен, Раянов оставя усещане, че не просто пише, ами разговаря...води диалог с читателите си и им разказва на дълго и на широко.

Рядко се обръщаме към историята си като към нещо, което е можело да стане по друг начин - може би дори не по начина, по който Христо Раянов го представя, но поне но един много по-различен начин, който щеше да отведе България в едно друго бъдеще. Дали изобщо щеше да е България все пак, също си струва да се замислим, но авторът на "Ами ако?" ни дава своя поглед на нещата, върху това, което най-вероятно би се случило и като един оракул демонстрира как една стъпка в страни би довела не до една промяна в това, което познаваме сега, а като фантастично пътешествие във времето през различните пътища на бъдещето...и все пак най-добро няма, но пък има изключително хумористично и сатирично.

"Ами ако? България на три морета" е много специфично малко четиво, което би се възприело единствено от хора с искрено и дълбоко чувство за хумор, не твърди и категорични критици, ами от онези, които биха могли да видят през въображението на автора и да вникнат в иронията.

И като за финал - baby, защо, наистина, защо, за бога  "бебе", къде е смисълът?! А българското "либе" си е толкова по-хубаво! :)





Още за книгата в Книголандия (с което ревю се забавлявах); Аз чета;  Writing is fun; Книжен Петър;




Коментари

Популярни публикации

Якудза - Японската мафия

За Любовта... / есе /

Коледни Книжни Предложения (2016)

За Адриан Лазаровски - Малко след празника на преводачите...

"Човешкият ум е квантово устройство." ["Прилив" от Даниел Суарес]

Шарени перли от напуканите миди... [ форум Fallen Star ]

translate