Съвестта винаги е някъде там, вътре в нас - Йоана Вълчева и "Съвест"

Йоана Вълчева е един от новите, съвременни автори, които изгряват с големи усилия и труд в последните години, а аз като привърженик на най-най-най-новата българска литература (хич не се разбирам с разделението на нова и съвременна българска литература в университета) се опитвам да следя внимателно всяко ново заглавие, излязло от ръката на всеки...да кажем - мой набор.

На 8 юли в Бургас беше официалното представяне на романа "Съвест" и отзивите са много добри, такива са и моите спрямо първият български романтичен трилър.

Катя е момиче, което се нуждае от пари за лечението на майка си, отказва се от университета и заради точния си мерник в клуба по стрелба в училище е привлечена от хора, които могат да й дадат това, от което се нуждае. Цената обаче е прекалено висока, но майка й е единственото, което й е останало и Катя преглъща терзанията и съмненията с, вдига снайпера и става част от подземния свят на Москва.

Иван е бил момче, отраснало в изключителна мизерия, момче с големи амбиции и жажда за пари, което си мисли, че никога няма да се заинтересува от някого или от нещо, различно от материалните облаги. Превръща се във вярно куче на мафията, изкачва се в йерархията до "дясната ръка" на Шефа - най-големият наркотрафикант и търговец на оръжия в Москва.

Шефът е този, който среща Катя и Иван, но като двама наемници, като двама убийци и нищо повече. Докато Катя не решава, че вече не може да живее с вътрешната болка, с кошмарите и треперенето, когато вади и прибира оръжието в чантата си. 

Иван пък започва да чувства празнота, притъпявал собственото си страдание от това, което върши вече години наред, нещо в него се пречупва в момента, в който Шефа го изпраща, за да елиминира снайперистката, решила да напусне бизнеса и света на убийствата и контрабандата.

И тук започва историята им. Целият път, изпълнен с бягство, насилие, криене, маскиране и търсене на помощ дори в полицията и специалните служби на Русия. Двамата не могат да вярват на никого, в един момент дори самата Катя се чувства предадена от Иван, който би трябвало да й е помогнал, но е заловена, заради това, което той я е посъветвал да направи.

Действието в книгата се развива бързо и динамично, и учудващо за първа книга на авторката няма излишни описания и метафори, няма допълнения към емоционалните разтрисания на героите й - те са там, те са себе си, криещи се зад маски от болка и омраза към себе си, заради делата си, те са истински и искрени. Няма задълбаване в политически и полицейски дейности - нещата просто се случват, не е необходимо читателят да се натоварва излишно с дълги обяснения кое разследване как точно е протекло (това само Шерлок Холмс го прави).

"Съвест" е една гонитба през Москва, през Санкт Петербург, шпионаж, арести, плануване на тайни мисии и страх, че във всеки един момент мафията и предателите сред специалните служби ще се доберат до бегълците, решили, че дори да се наложи да лежат в затвора, все пак ще бъдат свободни, ще започнат наново, ще преоткрият себе си. И не само желанието им да се спасят от черния свят на убийства, измами и наркотици ги подтикват, но и новооткритото помежду им чувство, което дълго време и двамата не осъзнават.

Книгата се чете изключително бързо, няма натрупвания на действия и събития, има едно усещане за плавно преливане от напрежение към спокойствие и обратно. Даже по-скоро като усещане за един от онези класически холивудски трилъри с Брус Уилис, които така обожавах преди години. Има романтика, еротика, драма, екшън и мистерия, и всичко това в четиво, което се поглъща мигновено.

Книгата има само едни мимолетни забележки - технически по-скоро, които може и да останат незабележимо от читателите, но аз, уви, съм обективна гад и ми се струва нечестно, ако не ги отбележа.

На няколко места липсва форматирането на текста - вместо да е двустранно приравняването, както в цялата книга, има няколко страници с приравняване само от дясно.  На няколко страници има по-широк от останалите разред на редовете (по начина, по който форматирам ревютата - с разстояние между параграфите). И авторовата грешка в сюжета с италианският следовател и дъщеричката му - на едно място се споменава, че тя трябва да е на училище в понеделник, но няма да отиде, защото с майка й са извън града, а няколко страници по-късно, когато се прибират в Петербург, че ще започне училище след няколко месеца.

На фона на цялата книга обаче това не е нищо, а аз съм пленена от хубавия изказ на Йоана като нов автор и отбелязах четири звезди в Goodreads за романа.

Прочетете още:  

Коментари

translate